ДЕФИНИЦИЯ НА EMDR
ДЕФИНИЦИЯ НА EMDR (Международна EMDR асоциация - EMDRIA)
СЛЕДВАЩА СТРАНИЦА
- Цел на дефиницията: Целта на тази дефиниция е да служи като основа за развитие и прилагане на политиките на EMDRIA във всичките й програми в служба на нейната мисия. Тази дефиниция трябва да осигури последователност в EMDR обучението, стандартите, получаването на правомощия, продължаващото обучение и клиничното приложение, подкрепяйки по-нататъшната еволюция на EMDR чрез разумен баланс между иновации и изследвания. Тази дефиниция осигурява ясна и общоприета референтна рамка за EMDR терапевтите, клиентите, изследователите, медиите и обществеността.
- Основни източници и принципи на еволюцията: Д-р Франсин Шапиро развива EMDR на основата на клинично наблюдение, контролирани изследвания, обратна връзка от терапевти, които е обучила, и предишни научни изследвания за преработката на информацията. Оригиналния източник на EMDR идва от работата на Ф. Шапиро, както е описана в нейните трудове (Шапиро, 2001). Ф. Шапиро дава да се разбере, че се стреми към развитие на EMDR в баланс между клиничното наблюдение и предложените иновации чрез независима емпирична валидизация в добре планирани и изпълнени клинични изследвания. Предишните и новопредложените елементи на EMDR процедурата и теорията, които не могат да бъдат доказани трябва да отстъпят място на онези, които могат.
- Цел на EMDR: В най-общ смисъл EMDR се стреми да облекчи човешкото страдание и да помогне на хората и на обществото да изпълнят своя потенциал за развитие, като същевременно минимизира риска от нанасяне на вреди по време на прилагането му. За клиента целта на EMDR терапията е да постигне най-дълбоките и цялостни терапевтични ефекти за най-кратко време, докато поддържа своята стабилност в рамките на балансирана семейна и обществена система.
- Основна рамка: EMDR е подход към психотерапията, който се състои от принципи, процедури и протоколи. Това не е проста техника, характеризираща се основно с очните движения. EMDR се обляга на предпоставката, че всеки човек има както вродена склонност да се движи към здраве и цялост, така и вътрешна способност да го постигне. EMDR се основава на психологическата наука и черпи както от психологическата теория, така и от изследванията на мозъка. EMDR интегрира елементи от психологическата теория (афект, привързване, поведение, био-информационна преработка, когнитивни, хуманистични, семейни системи, психодинамика и соматични теории) и психотерапията (телесно ориентирана, когнитивно-поведенческа, интерперсонална, личностно ориентирана и психодинамична) и ги комбинира в стандартизиран комплект процедури и клинични протоколи. Изследванията за това как мозъка обработва информация и генерира съзнание също допринасят за еволюцията на теорията и практиката на EMDR.
- Хипотеза на EMDR модела: Моделът за адаптивна преработка на информация (АПИ) е теоретичната основа на EMDR подхода. Базира се на следните хипотези:
- Всеки човек има система за преработка на информация, чрез която новите преживявания и информация нормално се обработват до адаптивно състояние.
- Информацията се пази в паметови мрежи, които съдържат свързани мисли, образи, звукови или слухови спомени, емоции и телесни усещания.
- Паметовите мрежи са организирани около най-ранното свързано събитие.
СЛЕДВАЩА СТРАНИЦА