• Травматичните събития и постоянно неудовлетворените междуличностни нужди във важни периоди от развитието могат да доведат до блокажи в капацитета на системата за адаптивната обработка на информация, да обработва адаптивно стресиращи или травматични събития.
• Когато информацията, съхранявана в паметовите мрежи, свързани със стресиращото или травматично събитие не е напълно преработена, тя дава път на дисфункционални реакции.
• Резултатът от адаптивната преработка е научаване, облекчаване на емоционалния и соматичния дистрес и наличие на адаптивни реакции и разбиране.
• Обработката на информация се улеснява от специфична билатерална сетивна стимулация. На основата на наблюдения и експериментални данни, Ф. Шапиро нарича тази стимулация билатерална стимулация (Шапиро, 1995) и стимулация на двойното внимание (Шапиро, 2001).
• Редуващата се двустранна визуална, слухова и кинестетична  стимулация, комбинирана с другите конкретни процедурни стъпки, използвани в EMDR засилват обработката на информация.
• Конкретните, фокусирани стратегии за достатъчно стимулиране на достъпа до дисфункционално съхранена информация (и в някои случаи до адаптивна информация) най-общо трябва да бъдат комбинирани с БЛС, за да се случи адаптивна преработка на информацията.
• EMDR процедурите подпомагат поддържането на балансирано двойно внимание между вътрешната информация и външната БЛС. В това състояние клиентът преживява едновременно стресиращия спомен и настоящия контекст.
• Комбинацията от EMDR процедури и билатерална стимулация води до намаляване на яркостта на обезпокоителните спомени и свързания с тях афект, улеснява достъпа до по-адаптивна информация и води до нови асоциации вътре и между паметовите мрежи.
• Според този модел, паметовите мрежи са в основата на клиничната симптоматика и на менталното здраве. Като изключим случаите дължащи се на органични дефицити, непреработените спомени са основният източник на психопатологията.