1. Въведение
Цел: Целта на тази статия е, първо, да представи общ преглед на предизвикателствата при поставяне на диагноза и лечение на симптоми, свързани с ранна травма на свързването и незадоволителни характеристики на привързване. На второ място, предоставя се литературен обзор относно ефекта на EMDR върху проблеми на привързаността при възрастни и деца. Накрая е описан казус на дете, в който чрез интегративен модел на съвместна работа с EMDR и семейна терапия се подобряват поведенческите реакции при реактивно разстройство на привързаността (РРП) и травматичната симптоматика, свързана с ранно неглижиране, малтретиране и промяна на грижещите се лица. Дизайнът на този отделен случай е идентифициран като подходящ метод за описване на нови подходи за третиране на хора, работата с които се счита за предизвикателство, също и като подходящ за привличане на внимание към трудности по време на лечението (Drotar, 2009; Drotar, La Greca, Lemanek, & Kazak, 1995; Rapoff & Stark, 2008).
2. Десенситизация и повторна преработка на информацията посредством движение на очите (EMDR) и Моделът за адаптивна преработка на информация (АПИ)
EMDR е психотерапевтичен подход, първоначално разработен от Francine Shapiro (2001), за да се редуцират свързаните с пост-травматично стресово разстройство (ПТСР) симптоми. Терапевтът прилага билатерална стимулация чрез латерални движения на очите, звуци, или потупвания по ръцете, докато в същото време клиентът осъществява достъп до съхранения травматичен спомен чрез образ, когниция, чувство или усещане. С помощта на точно определен протокол в осем стъпки, клиентът преминава през концептуализация на случая и подготовка, десенситизация и повторна преработка на травматичния спомен, затваряне и проследяване. Резултатите от множество проучвания показват, че EMDR е ефективен метод за третиране на ПТСР (Американска психиатрична асоциация, 2004; Департамент на ветераните от войните и Департамент на отбраната, 2004).
Откакто е започнало използването на EMDR подходът в клинични условия, специалистите съобщават за подобрения след EMDR, надхвърлящи явните симптоми на ПТСР. Например, EMDR се оказва по-успешна от фармакотерапията за постигане на устойчиви подобрения в пост-травматично стресовите и депресивните симптоми при оцелелите след травма (van der Kolk et al., 2007). Доказано е, че EMDR подобрява регулирането на афекта и води до промяна на личностни характеристики (Brown & Shapiro, 2006), намалява фантомната болка в крайници (Shneider, Hofmann, & Shapiro, 2008), води до спадане на болката и понижава соматичните оплаквания (Grant & Threlfo, 2002; Gupta & Gupta, 2002), както и оказва подобрение на депресията при юноши (Bae, Kim, & Park, 2008).
Клиничните специалисти също така съобщават и за облекчение на симптоматиката след третиране с EMDR на разстройващи преживявания, които се считат за прекалено „обикновени” за да бъдат дефинирани като травматични, като например подигравки от съученици или критики от родител. Нивото на дистрес на всяко едно всяващо страх, смущаващо или нараняващо преживяване е субективно и е белязано от сродни предишни житейски преживявания. Целта на EMDR, следователно, не е тясно ограничена до подобряване на симптомите на ПТСР, а включва и цялостно подобрение на функционирането в живота.
Моделът на Шапиро (Shapiro, 2007) за адаптивна преработка на информация (АПИ) дава обяснение защо EMDR подходът не се ограничава само до третиране на симптоматика на пост-травматичния стрес и по какъв начин може ефикасно да придвижи клиентите към едно цялостно по-здравословно функциониране. Според този модел, всички човешки същества притежават естествена система за преработка на информация, която непрекъснато преработва всяка една от преживяваните всекидневно емоции. Моделът прави допускането, че тази естествена система за информационна преработка се претоварва и изключва при силно дистресиращи събития, както и че останалият неметаболизиран спомен се съхранява автоматично в една неврална мрежа заедно със свързаните с него неадаптивни чувства, усещания, образи и вярвания. Дистресиращите събития може да включват малки травматични преживявания (травми с малко „т”) на унижение или отхвърляне, както и травма с голямо „Т”, която се преживява като животозастрашаваща. АПИ моделът твърди, че всяко текущо напомняне, съзнавано или несъзнавано, има способността да активира непреработения материал, създавайки по този начин дисфункционална реакция на наличната ситуация. EMDR привежда в движение естествената система за информационна преработка на клиента, като в същото време се насочва (таргетира) към ранните преживявания и съхранената неадаптивна информация. Билатералното стимулиране подпомага нови асоциации, като чрез спонтанни инсайти и емоционални промени свързва негативния материал към друг, по-адаптивен материал в мозъка. Сега съществуват над дузина рандомизирани-контролирани изследвания, които проучват основните механизми, действащи по време на повторната преработка на спомените с билатерална стимулация. Научно-изследователската работа доказва, че движенията на очите улесняват извличането на спомените и увеличават гъвкавостта на вниманието по време на припомнянето. Освен това, установено е, че очните движения редуцират интензитета на емоциите и яркостта на образите по време на припомняне на смущаващи спомени (Gunter & Bodner, 2008; van den Hout et al., 2011; van den Hout, Muris, Salemink, & Kindt, 2001). Общо погледнато, EMDR терапевтът използва три-дименсионален подход, като се обръща към ранните спомени, асоциирани с настоящи нездрави вярвания и свързаните с тях дисфункционални реакции, после се насочва към настоящите отключващи фактори, а след това укрепва образа на адаптивен емоционален и поведенчески отговор за в бъдеще.
Следваща страница
Цел: Целта на тази статия е, първо, да представи общ преглед на предизвикателствата при поставяне на диагноза и лечение на симптоми, свързани с ранна травма на свързването и незадоволителни характеристики на привързване. На второ място, предоставя се литературен обзор относно ефекта на EMDR върху проблеми на привързаността при възрастни и деца. Накрая е описан казус на дете, в който чрез интегративен модел на съвместна работа с EMDR и семейна терапия се подобряват поведенческите реакции при реактивно разстройство на привързаността (РРП) и травматичната симптоматика, свързана с ранно неглижиране, малтретиране и промяна на грижещите се лица. Дизайнът на този отделен случай е идентифициран като подходящ метод за описване на нови подходи за третиране на хора, работата с които се счита за предизвикателство, също и като подходящ за привличане на внимание към трудности по време на лечението (Drotar, 2009; Drotar, La Greca, Lemanek, & Kazak, 1995; Rapoff & Stark, 2008).
2. Десенситизация и повторна преработка на информацията посредством движение на очите (EMDR) и Моделът за адаптивна преработка на информация (АПИ)
EMDR е психотерапевтичен подход, първоначално разработен от Francine Shapiro (2001), за да се редуцират свързаните с пост-травматично стресово разстройство (ПТСР) симптоми. Терапевтът прилага билатерална стимулация чрез латерални движения на очите, звуци, или потупвания по ръцете, докато в същото време клиентът осъществява достъп до съхранения травматичен спомен чрез образ, когниция, чувство или усещане. С помощта на точно определен протокол в осем стъпки, клиентът преминава през концептуализация на случая и подготовка, десенситизация и повторна преработка на травматичния спомен, затваряне и проследяване. Резултатите от множество проучвания показват, че EMDR е ефективен метод за третиране на ПТСР (Американска психиатрична асоциация, 2004; Департамент на ветераните от войните и Департамент на отбраната, 2004).
Откакто е започнало използването на EMDR подходът в клинични условия, специалистите съобщават за подобрения след EMDR, надхвърлящи явните симптоми на ПТСР. Например, EMDR се оказва по-успешна от фармакотерапията за постигане на устойчиви подобрения в пост-травматично стресовите и депресивните симптоми при оцелелите след травма (van der Kolk et al., 2007). Доказано е, че EMDR подобрява регулирането на афекта и води до промяна на личностни характеристики (Brown & Shapiro, 2006), намалява фантомната болка в крайници (Shneider, Hofmann, & Shapiro, 2008), води до спадане на болката и понижава соматичните оплаквания (Grant & Threlfo, 2002; Gupta & Gupta, 2002), както и оказва подобрение на депресията при юноши (Bae, Kim, & Park, 2008).
Клиничните специалисти също така съобщават и за облекчение на симптоматиката след третиране с EMDR на разстройващи преживявания, които се считат за прекалено „обикновени” за да бъдат дефинирани като травматични, като например подигравки от съученици или критики от родител. Нивото на дистрес на всяко едно всяващо страх, смущаващо или нараняващо преживяване е субективно и е белязано от сродни предишни житейски преживявания. Целта на EMDR, следователно, не е тясно ограничена до подобряване на симптомите на ПТСР, а включва и цялостно подобрение на функционирането в живота.
Моделът на Шапиро (Shapiro, 2007) за адаптивна преработка на информация (АПИ) дава обяснение защо EMDR подходът не се ограничава само до третиране на симптоматика на пост-травматичния стрес и по какъв начин може ефикасно да придвижи клиентите към едно цялостно по-здравословно функциониране. Според този модел, всички човешки същества притежават естествена система за преработка на информация, която непрекъснато преработва всяка една от преживяваните всекидневно емоции. Моделът прави допускането, че тази естествена система за информационна преработка се претоварва и изключва при силно дистресиращи събития, както и че останалият неметаболизиран спомен се съхранява автоматично в една неврална мрежа заедно със свързаните с него неадаптивни чувства, усещания, образи и вярвания. Дистресиращите събития може да включват малки травматични преживявания (травми с малко „т”) на унижение или отхвърляне, както и травма с голямо „Т”, която се преживява като животозастрашаваща. АПИ моделът твърди, че всяко текущо напомняне, съзнавано или несъзнавано, има способността да активира непреработения материал, създавайки по този начин дисфункционална реакция на наличната ситуация. EMDR привежда в движение естествената система за информационна преработка на клиента, като в същото време се насочва (таргетира) към ранните преживявания и съхранената неадаптивна информация. Билатералното стимулиране подпомага нови асоциации, като чрез спонтанни инсайти и емоционални промени свързва негативния материал към друг, по-адаптивен материал в мозъка. Сега съществуват над дузина рандомизирани-контролирани изследвания, които проучват основните механизми, действащи по време на повторната преработка на спомените с билатерална стимулация. Научно-изследователската работа доказва, че движенията на очите улесняват извличането на спомените и увеличават гъвкавостта на вниманието по време на припомнянето. Освен това, установено е, че очните движения редуцират интензитета на емоциите и яркостта на образите по време на припомняне на смущаващи спомени (Gunter & Bodner, 2008; van den Hout et al., 2011; van den Hout, Muris, Salemink, & Kindt, 2001). Общо погледнато, EMDR терапевтът използва три-дименсионален подход, като се обръща към ранните спомени, асоциирани с настоящи нездрави вярвания и свързаните с тях дисфункционални реакции, после се насочва към настоящите отключващи фактори, а след това укрепва образа на адаптивен емоционален и поведенчески отговор за в бъдеще.
Следваща страница