В друго приложение на EMDR, Moses (2007) описва метод, в който EMDR се използва съвместно с двойки за създаване на по-здравословни отношения на привързаност. По време на снемане на историята, терапевтът помага на двойката да идентифицира настоящи проблеми и модели във взаимоотношенията, както и свързани наранявания на привързването от детството. Преди да въведе EMDR, терапевтът оценява индивидуалната готовност за EMDR, определя ангажимента към терапията на всеки индивид, както и установява дали съвместната EMDR би могла да представлява какъвто и да било риск за някой от тях. По време на всяка EMDR сесия, единият или другият от партньорите става „работещ партньор”, използвайки EMDR за преработка на настоящ отключващ фактор в отношенията или минал спомен, свързан с негативни вярвания, модели и реакции в настоящите отношения. Другият партньор получава инструкции да се настани удобно в близост като мълчалив, но състрадателен свидетел на работата и по-късно да сподели своята емоционална реакция. Партньорите се редуват, подкрепяйки се един друг по време на EMDR. След EMDR, терапевтът помага на двойката да получат по-дълбоко разбиране за това как всеки от тях е бил повлиян от ранните житейски събития, както и поставя граници относно дискусиите между сесиите. Два случая са представени от Moses, илюстриращи промяната във възприятията след като EMDR е използвана за преработване на ранни увреждания в привързването. Тези представяния изтъкват факта, че присъствието като очевидец на работата на партньора може да доведе до силно емоционално въздействие и задълбочаване на емпатията и чувствителността между партньорите.
Представен от Taylor (2002) казус изследва качествените ефекти от лечението с EMDR терапия при дете с диагноза Реактивно разстройство на привързаността и едновременно подкрепящо консултиране и обучение за родителите. Родителите съобщават за почти незабавно подобрение в отношението, а детето описва повече позитивни чувства към семейството си и училището, както и показва повече честност. Относно терапията, детето заяви: „Тя отвори прозорец за мен”. Последващата оценка след 12 месеца доказва продължаващи положителни ефекти. В презентация на друг казус, Pocock (2010) описва използването на Динамичния модел на съзряване на Crittendon [Crittendon’s Dynamic Maturational Model], за да се оцени приспособяването на юноша към несигурност в привързването. Направена е EMDR, за да се преработят стресиращи събития между клиента и неговите родители, вследствие на което има подобрение във функционирането на юношата.
Torres (2011) описва как използването на EMDR елиминира ПТСР и подобрява привързването към майките им на 28 деца, които са били изложени на домашно насилие. Продължаващите изследвания с деца, настанени извън биологичните им домове поради малтретиране, неглижиране или грижи в сиропиталища, показват подобрение в поведението и привързването след 24-седмично или повече третиране с използване на интегративен подход – EMDR и семейна терапия (Център за привързаност и травма в Небраска, 2011).
6. Казус, който изследва как статуса на привързаност от детството се променя с помощта на EMDR
Следният казус изследва ефекта от третиране чрез програма, която интегрира EMDR със семейна терапия при деца с история на травма на привързването и диагноза Реактивно разстройство на привързаността (Attachment and Trauma Center of Nebraska, 2011; Wesselmann, in press; Wesselmann, Schweitzer, & Armstrong, in press; Wesselmann & Shapiro, in press). Програмата на третиране включва четири компонента:
- Сесия със семеен терапевт, веднъж седмично (честотата намалява след подобрение в симптоматиката);
- Сесия с EMDR терапевт, веднъж седмично (честотата намалява след подобрение в симптоматиката);
- Курс за родители/възпитатели, състоящ се от пет седмици, по два часа;
- Интервизия веднъж седмично между EMDR терапевта и семейния терапевт.
7. Случай на дете: Ан
7.1. История
Ан е момиче на 12 години, с Кавказки произход, насочена за терапия от нейния психиатър. Ан живее с осиновители и двама по-големи братя – тийнейджъри. Тя е била настанена при осиновителите си когато е на петгодишна възраст.
Ан е преместена от биологичния си дом на 18-месечна възраст поради сериозно неглижиране. Тя е най-малката от осем биологични братя и сестри и през първите 18 месеца от живота й за Ан се грижат главно нейните по-големи сестри и братя. Протоколите показват, че по време на преместването на децата, домът е недостатъчно поддържан и почистван, без налична храна. Децата са разчитали на кварталните кофи за боклук, за да си набавят храна. По съобщения, биологичната майка на Ан е продавала наркотици от мазето на дома.
Когато е на 18-месечна възраст Ан е настанена при леля си и чичо си по майчина линия, но е преместена от роднините си, след което е местена от приемен дом в приемен дом – общо седем на брой различни места, преди да навърши пет години. В един от приемните домове Ан е била принуждавана да спи във ваната, защото редовно е подмокряла леглото, като също е била принуждавана да прекарва дълго време седейки върху ръцете си.
Следваща страница
Представен от Taylor (2002) казус изследва качествените ефекти от лечението с EMDR терапия при дете с диагноза Реактивно разстройство на привързаността и едновременно подкрепящо консултиране и обучение за родителите. Родителите съобщават за почти незабавно подобрение в отношението, а детето описва повече позитивни чувства към семейството си и училището, както и показва повече честност. Относно терапията, детето заяви: „Тя отвори прозорец за мен”. Последващата оценка след 12 месеца доказва продължаващи положителни ефекти. В презентация на друг казус, Pocock (2010) описва използването на Динамичния модел на съзряване на Crittendon [Crittendon’s Dynamic Maturational Model], за да се оцени приспособяването на юноша към несигурност в привързването. Направена е EMDR, за да се преработят стресиращи събития между клиента и неговите родители, вследствие на което има подобрение във функционирането на юношата.
Torres (2011) описва как използването на EMDR елиминира ПТСР и подобрява привързването към майките им на 28 деца, които са били изложени на домашно насилие. Продължаващите изследвания с деца, настанени извън биологичните им домове поради малтретиране, неглижиране или грижи в сиропиталища, показват подобрение в поведението и привързването след 24-седмично или повече третиране с използване на интегративен подход – EMDR и семейна терапия (Център за привързаност и травма в Небраска, 2011).
6. Казус, който изследва как статуса на привързаност от детството се променя с помощта на EMDR
Следният казус изследва ефекта от третиране чрез програма, която интегрира EMDR със семейна терапия при деца с история на травма на привързването и диагноза Реактивно разстройство на привързаността (Attachment and Trauma Center of Nebraska, 2011; Wesselmann, in press; Wesselmann, Schweitzer, & Armstrong, in press; Wesselmann & Shapiro, in press). Програмата на третиране включва четири компонента:
- Сесия със семеен терапевт, веднъж седмично (честотата намалява след подобрение в симптоматиката);
- Сесия с EMDR терапевт, веднъж седмично (честотата намалява след подобрение в симптоматиката);
- Курс за родители/възпитатели, състоящ се от пет седмици, по два часа;
- Интервизия веднъж седмично между EMDR терапевта и семейния терапевт.
7. Случай на дете: Ан
7.1. История
Ан е момиче на 12 години, с Кавказки произход, насочена за терапия от нейния психиатър. Ан живее с осиновители и двама по-големи братя – тийнейджъри. Тя е била настанена при осиновителите си когато е на петгодишна възраст.
Ан е преместена от биологичния си дом на 18-месечна възраст поради сериозно неглижиране. Тя е най-малката от осем биологични братя и сестри и през първите 18 месеца от живота й за Ан се грижат главно нейните по-големи сестри и братя. Протоколите показват, че по време на преместването на децата, домът е недостатъчно поддържан и почистван, без налична храна. Децата са разчитали на кварталните кофи за боклук, за да си набавят храна. По съобщения, биологичната майка на Ан е продавала наркотици от мазето на дома.
Когато е на 18-месечна възраст Ан е настанена при леля си и чичо си по майчина линия, но е преместена от роднините си, след което е местена от приемен дом в приемен дом – общо седем на брой различни места, преди да навърши пет години. В един от приемните домове Ан е била принуждавана да спи във ваната, защото редовно е подмокряла леглото, като също е била принуждавана да прекарва дълго време седейки върху ръцете си.
Следваща страница