8.3.EMDR терапия
Работата, свършена в семейната терапия - системни интервенции, работа с инсайти и емоционално регулиране, позволява на EMDR терапевта седмично да осъществява EMDR. В началото, EMDR терапията се състои от Укрепване на ресурса за привързване (УРП) [Attachment Resource Development], като част от подготвителната фаза на EMDR. УРП е адаптация на Укрепване и инсталиране на ресурса (УИР) за усилване на вътрешните ресурси с EMDR, както е описано от Shapiro (2001) и Korn & Leed (2002). Укрепването на ресурса за привързване включва няколко упражнения, които насърчават чувства на близост, заедно с изпълнение на билатерално стимулиране за подсилване на асоциираните позитивни усещания и емоции. (Attachment and Trauma Center of Nebraska, 2011; Wesselmann, 2007; Wesselmann et al., in press). Например, EMDR терапевта окуражава Ан да визуализира „магическа нишка на любовта” като цветна светлина, която я свързва с нейните родители, докато терапевтът прилага тактилно билатерално стимулиране върху ръцете на Ан. Ан е водена насочено да визуализира нишката от любов, „сърце до сърце”, по време на предизвикателни към чувството й за връзка въображаеми ситуации, като когато родителите й са надалече или когато не са доволни от поведението й. Също така, Ан е водена насочено да визуализира нейното „наранено собствено аз на бебе” на безопасно място, където нейните осиновители-родители се грижат за „бебето Ан”. Осиновителите й се насърчават да опишат как биха я люлели, гушкали и играли с „бебето Ан”, докато същевременно терапевтът прилага билатерално тактилно стимулиране върху ръцете й, за да засили асоциираните позитивни емоции и усещания.
След подготвителната работа, терапевтът изпълнява стандартния EMDR протокол, за да определи и подложи на повторна преработка настоящите отключващи фактори на емоционалните и поведенчески реакции на Ан и за да преработи повторно травматичните спомени. По време на EMDR работата с травмата, осиновителите на Ан са насърчени да я докосват физически и да осигуряват мълчаливо, но състрадателно присъствие. Хармоничното присъствие на отглеждащите Ан осиновители укрепва чувството й за връзка с тях, както и помага на Ан да остане емоционално регулирана по време на EMDR (Attachment and Trauma Center of Nebraska, 2011; Wesselmann, in press; Wesselmann et al., in pess).
Както повечето деца с диагноза „Реактивно разстройство на привързаността”, Ан се нуждае от допълнителна помощ за идентифициране на чувства и вярвания. Също така й е необходима помощ по време на повторната преработка с EMDR, поради липса на подходяща съответна информация. Когато преработката изглежда, че се блокира, EMDR терапевтът използва „когнитивно тъкане”, като осигурява необходимата информация или задава въпрос, позволяващ да се види събитието от нова перспектива (Shapiro, 2001). Излишният диалог се избягва, за да не се прекъсва подпомаганата от EMDR естествена преработка.
EMDR терапевтът на Ан използва стандартния „три-дименсионален” подход на EMDR, като повторно преработва минали травми и настоящи отключващи фактори, след което използва EMDR, за да подсили насочените образи за адаптивно бъдещо поведение. Повторно преработените с EMDR минали травматични събития включват:
- смяна на приемните домове;
- ситуация, когато Ан по невнимание е имала контакт с биологичната си майка и е преживяла чувства на страх по отношение на студения вид на майка си;
- когато е принуждавана да спи във ваната в един от приемните домове;
- когато е принуждавана да седи върху ръцете си за дълги периоди в същия приемен дом;
- когато бива връщана обратно в плашещия приемен дом след първоначалните посещения при нейното бъдещо осиновително семейство.
Подобно на други деца с „Реактивно разстройство на привързаността”, Ан преживява множество задействащи фактори в рамките на един обикновен ден и е необходимо да се преработят повторно много настоящи отключващи фактори. Настоящите и скорошните отключващи фактори включват:
- да види храна пред себе си;
- осиновителката-майка да й зададе въпрос;
- домашна работа за училище;
- да пътува надалеч от дома на осиновителите си;
- да е в колата с нейната осиновителка-майка;
- семейно каране на велосипеди;
- да й се казва, че трябва да предоставя свързана с училището информация на осиновителката-майка.
Следваща страница
Работата, свършена в семейната терапия - системни интервенции, работа с инсайти и емоционално регулиране, позволява на EMDR терапевта седмично да осъществява EMDR. В началото, EMDR терапията се състои от Укрепване на ресурса за привързване (УРП) [Attachment Resource Development], като част от подготвителната фаза на EMDR. УРП е адаптация на Укрепване и инсталиране на ресурса (УИР) за усилване на вътрешните ресурси с EMDR, както е описано от Shapiro (2001) и Korn & Leed (2002). Укрепването на ресурса за привързване включва няколко упражнения, които насърчават чувства на близост, заедно с изпълнение на билатерално стимулиране за подсилване на асоциираните позитивни усещания и емоции. (Attachment and Trauma Center of Nebraska, 2011; Wesselmann, 2007; Wesselmann et al., in press). Например, EMDR терапевта окуражава Ан да визуализира „магическа нишка на любовта” като цветна светлина, която я свързва с нейните родители, докато терапевтът прилага тактилно билатерално стимулиране върху ръцете на Ан. Ан е водена насочено да визуализира нишката от любов, „сърце до сърце”, по време на предизвикателни към чувството й за връзка въображаеми ситуации, като когато родителите й са надалече или когато не са доволни от поведението й. Също така, Ан е водена насочено да визуализира нейното „наранено собствено аз на бебе” на безопасно място, където нейните осиновители-родители се грижат за „бебето Ан”. Осиновителите й се насърчават да опишат как биха я люлели, гушкали и играли с „бебето Ан”, докато същевременно терапевтът прилага билатерално тактилно стимулиране върху ръцете й, за да засили асоциираните позитивни емоции и усещания.
След подготвителната работа, терапевтът изпълнява стандартния EMDR протокол, за да определи и подложи на повторна преработка настоящите отключващи фактори на емоционалните и поведенчески реакции на Ан и за да преработи повторно травматичните спомени. По време на EMDR работата с травмата, осиновителите на Ан са насърчени да я докосват физически и да осигуряват мълчаливо, но състрадателно присъствие. Хармоничното присъствие на отглеждащите Ан осиновители укрепва чувството й за връзка с тях, както и помага на Ан да остане емоционално регулирана по време на EMDR (Attachment and Trauma Center of Nebraska, 2011; Wesselmann, in press; Wesselmann et al., in pess).
Както повечето деца с диагноза „Реактивно разстройство на привързаността”, Ан се нуждае от допълнителна помощ за идентифициране на чувства и вярвания. Също така й е необходима помощ по време на повторната преработка с EMDR, поради липса на подходяща съответна информация. Когато преработката изглежда, че се блокира, EMDR терапевтът използва „когнитивно тъкане”, като осигурява необходимата информация или задава въпрос, позволяващ да се види събитието от нова перспектива (Shapiro, 2001). Излишният диалог се избягва, за да не се прекъсва подпомаганата от EMDR естествена преработка.
EMDR терапевтът на Ан използва стандартния „три-дименсионален” подход на EMDR, като повторно преработва минали травми и настоящи отключващи фактори, след което използва EMDR, за да подсили насочените образи за адаптивно бъдещо поведение. Повторно преработените с EMDR минали травматични събития включват:
- смяна на приемните домове;
- ситуация, когато Ан по невнимание е имала контакт с биологичната си майка и е преживяла чувства на страх по отношение на студения вид на майка си;
- когато е принуждавана да спи във ваната в един от приемните домове;
- когато е принуждавана да седи върху ръцете си за дълги периоди в същия приемен дом;
- когато бива връщана обратно в плашещия приемен дом след първоначалните посещения при нейното бъдещо осиновително семейство.
Подобно на други деца с „Реактивно разстройство на привързаността”, Ан преживява множество задействащи фактори в рамките на един обикновен ден и е необходимо да се преработят повторно много настоящи отключващи фактори. Настоящите и скорошните отключващи фактори включват:
- да види храна пред себе си;
- осиновителката-майка да й зададе въпрос;
- домашна работа за училище;
- да пътува надалеч от дома на осиновителите си;
- да е в колата с нейната осиновителка-майка;
- семейно каране на велосипеди;
- да й се казва, че трябва да предоставя свързана с училището информация на осиновителката-майка.
Следваща страница