Клиничен случай на EMDR терапия
Д-р Живка Василева, психотерапевт
С.Р., момиче на 12г.
Медицинска диагноза: Ходжкинов лимфом .
Медицински данни: Боледува от 1 година, като в болница са проведени няколко химиотерапевтични курса. След последния курс е направена трансплантация на стволови клетки. Добро възстановяване след лечението, кръвните показатели са се нормализирали.
Проблемът, заявен от медицинският екип и лекуващите лекари: Повече от месец не се е хранила /освен само чрез венозни вливания/, тъй като има силно гадене и повръщане. Лекарствата, предизвикващи гаденето отдавна са спрени и няма соматична причина да го има. Направени са всички възможни изследвания и медицински процедури, за да се спре гаденето и повръщането, за да започне самостоятелно хранене и детето да бъде изписано, но без успех. Според медицинският екип психологическият компонент на проблема е основен.
Започнах провеждане на психотерапия по метода EMDR в болницата в три последователни дни.
При първата ми среща с детето, то бе отпуснато, с понижено настроение, липсваща енергия, почти не говори. Стои в леглото със затворени очи. С помощта на майката уточнихме целевите спомени за преработка и плана за работа:
Провеждане на терапията
Първи ден: Детето е пасивно, трудно се установява словесен контакт. Въпреки, че физическите показатели са добри, то е психастенно и травмирано от заболяването. Осъзнава, че е съществувала реална опасност за живота му. Доминират мисли за заболяването, изолация от външния свят.
Предпочетох метода с почукване по коленете. В началото, поради състоянието на детето, водещи за мен бяха невербалните реакции. Убежището направихме трудно, но все пак успешно. То беше къщата на баба ѝ.
При преработка на първия спомен от плана, още при първите думи за химиотерапия, детето реагира с гадене. Започна да диша дълбоко с идеята да го спре. При преработка на спомена детето лежеше със затворени очи, реагираше бурно с гадене и лицеизраз на страдание. Разговорът вървеше едновременно с БЛС. Терапията бе накъсана, поради болничната обстановка и честото влизане на медицинските сестри. Детето също често искаше почивка. SUD и VOC не могат да бъдат измерени. Често се налагаше използване на когнитивно тъкане, за подпомагане на процеса, също така често и подсещане „това е минало, само спомен”
След преработка на спомена и въпрос дали иска да продължим отговори утвърдително. След кратка почивка продължихме с преработка на спомен, свързан с гадене, който излезе на преден план при работата с предходния.
Последва шаблон за бъдещето, като събитието-предизвикателство е хранене без гадене. “Взехме“ ресурс от спомен за състояние на добро здраве и позитивни усещания от тялото. С това работата ни първия ден приключи. Детето само настоя да продължим на следващият ден.
На медицинският екип споделих мнение, че е добре да направят промени в някои вещи в болничната стая, които се асоциират с проблема. Предупредих, че може да настъпи промяна в състоянието.
Втори ден. По данни на лекарите повръщането се е усилило и детето не е могло да спи добре.
Ф.8 – Проследяване - споменът не предизвиква неприятни усещания и гадене.
Преработван спомен - най-силният, свързан с гадене и повръщане преди 2 месеца. Асоциациите бяха вече по-ясни, контактът с детето по-добър. По-лесно достигаше положителни спомени, върху които се постарах да акцентирам и задържа вниманието ѝ за по-дълго. Вече бе възможно да ме ориентира с думи за нивото на напрежение и емоциите си при преработката.
След кратка почивка продължихме с преработка на по-леки спомени, излезли при работата с предходния.
Ресурс и шаблон за бъдещето - използвахме спомен, в който тя готви сама и се храни, а храната е вкусна. В този момент на активиране на ресурса детето поиска чай и с видимо нетърпение започна да го пие. Шаблонът също беше свързан с хранене без гадене - представи си без усилия, че се храни с удоволствие и цялото семейство е на масата.
След приключване на работата по спомените и шаблона, този ден наблюдавах много значима промяна в поведението на детето. То се оживи, поиска си телефона, който не бе докосвало от няколко седмици, поиска да се храни. Екипът беше изненадан от това ѝ желание. Започна се с лека храна, която макар все още да повръщаше, продължаваше упорито и с апетит да яде.
Трети ден. Беше започнала да се храни сама. Заема активно положение в леглото, с ведър лицеизраз. На въпроса дали терапията и помага отговори уверено с “Да“.
Ф.8-Проследяване - Няма напрежение и гадене във връзка с преработените спомени от предходният ден.
Започнахме работа по настоящите отключващи фактори. Първият спомен бе свързан със инжектиране на антибиотик със специфична миризма.Преработката беше сравнително по-лесна и бърза. Продължихме със спомени от близкото минало, в болницата, които все още съдържаха напрежение и потдържаха гаденето.
Шаблонът за бъдещето бе представата, че се храни, храната се приема от тялото и се усвоява, слизайки надолу. Тук се наложи да използвам когнитивно тъкане, за да подсиля представата за това, което се случва с храната и как тя се превръща в енергия и здраве, как тялото я очаква и възприема с удиволствие.
В края на деня детето се чувстваше добре, хранеше се с апетит. Все още имаше малко гадене и все по-рядко повръщане.
Четвърта визита след 5 дни. По данни на медицинския екип има коренна разлика в състоянието на момичето. Беше си намерила приятелка в отделението, предстоеше и изписване. Храненето вече бе нормализирано, без повръщане. Видимо външния вид и емоционалното състояние бяха значително подобрени.
Направихме отново шаблон,свързан с приемането на храната и достигането и до всяка клетка на тялото.
С тази визита в болницата терапията по метода EMDR приключи успешно. След 2 месеца получих обратна връзка от лекуващите лекари, че детето е понесло безпроблемно и много леко последващата химиотерапия, която те имаха основание да смятат, че ще е последна.
Медицинска диагноза: Ходжкинов лимфом .
Медицински данни: Боледува от 1 година, като в болница са проведени няколко химиотерапевтични курса. След последния курс е направена трансплантация на стволови клетки. Добро възстановяване след лечението, кръвните показатели са се нормализирали.
Проблемът, заявен от медицинският екип и лекуващите лекари: Повече от месец не се е хранила /освен само чрез венозни вливания/, тъй като има силно гадене и повръщане. Лекарствата, предизвикващи гаденето отдавна са спрени и няма соматична причина да го има. Направени са всички възможни изследвания и медицински процедури, за да се спре гаденето и повръщането, за да започне самостоятелно хранене и детето да бъде изписано, но без успех. Според медицинският екип психологическият компонент на проблема е основен.
Започнах провеждане на психотерапия по метода EMDR в болницата в три последователни дни.
При първата ми среща с детето, то бе отпуснато, с понижено настроение, липсваща енергия, почти не говори. Стои в леглото със затворени очи. С помощта на майката уточнихме целевите спомени за преработка и плана за работа:
- Първия курс на химиотерапия/11г./,когато за пръв път е започнала да повръща.
- 12г.-химиотерапевтичен курс с най-силно изразено гадене и повръщане.
- Спомени за гадене, предизвикано от миризма на определени лекарства и елементи от болничната среда/настоящи отключващи фактори/
- Шаблон за бъдещето - “вливане без гадене”
- Шаблон за бъдещето „как храната и носи удоволствие”
- Шаблон за бъдещето „тялото възприема храната, без да я отхвърля”
Провеждане на терапията
Първи ден: Детето е пасивно, трудно се установява словесен контакт. Въпреки, че физическите показатели са добри, то е психастенно и травмирано от заболяването. Осъзнава, че е съществувала реална опасност за живота му. Доминират мисли за заболяването, изолация от външния свят.
Предпочетох метода с почукване по коленете. В началото, поради състоянието на детето, водещи за мен бяха невербалните реакции. Убежището направихме трудно, но все пак успешно. То беше къщата на баба ѝ.
При преработка на първия спомен от плана, още при първите думи за химиотерапия, детето реагира с гадене. Започна да диша дълбоко с идеята да го спре. При преработка на спомена детето лежеше със затворени очи, реагираше бурно с гадене и лицеизраз на страдание. Разговорът вървеше едновременно с БЛС. Терапията бе накъсана, поради болничната обстановка и честото влизане на медицинските сестри. Детето също често искаше почивка. SUD и VOC не могат да бъдат измерени. Често се налагаше използване на когнитивно тъкане, за подпомагане на процеса, също така често и подсещане „това е минало, само спомен”
След преработка на спомена и въпрос дали иска да продължим отговори утвърдително. След кратка почивка продължихме с преработка на спомен, свързан с гадене, който излезе на преден план при работата с предходния.
Последва шаблон за бъдещето, като събитието-предизвикателство е хранене без гадене. “Взехме“ ресурс от спомен за състояние на добро здраве и позитивни усещания от тялото. С това работата ни първия ден приключи. Детето само настоя да продължим на следващият ден.
На медицинският екип споделих мнение, че е добре да направят промени в някои вещи в болничната стая, които се асоциират с проблема. Предупредих, че може да настъпи промяна в състоянието.
Втори ден. По данни на лекарите повръщането се е усилило и детето не е могло да спи добре.
Ф.8 – Проследяване - споменът не предизвиква неприятни усещания и гадене.
Преработван спомен - най-силният, свързан с гадене и повръщане преди 2 месеца. Асоциациите бяха вече по-ясни, контактът с детето по-добър. По-лесно достигаше положителни спомени, върху които се постарах да акцентирам и задържа вниманието ѝ за по-дълго. Вече бе възможно да ме ориентира с думи за нивото на напрежение и емоциите си при преработката.
След кратка почивка продължихме с преработка на по-леки спомени, излезли при работата с предходния.
Ресурс и шаблон за бъдещето - използвахме спомен, в който тя готви сама и се храни, а храната е вкусна. В този момент на активиране на ресурса детето поиска чай и с видимо нетърпение започна да го пие. Шаблонът също беше свързан с хранене без гадене - представи си без усилия, че се храни с удоволствие и цялото семейство е на масата.
След приключване на работата по спомените и шаблона, този ден наблюдавах много значима промяна в поведението на детето. То се оживи, поиска си телефона, който не бе докосвало от няколко седмици, поиска да се храни. Екипът беше изненадан от това ѝ желание. Започна се с лека храна, която макар все още да повръщаше, продължаваше упорито и с апетит да яде.
Трети ден. Беше започнала да се храни сама. Заема активно положение в леглото, с ведър лицеизраз. На въпроса дали терапията и помага отговори уверено с “Да“.
Ф.8-Проследяване - Няма напрежение и гадене във връзка с преработените спомени от предходният ден.
Започнахме работа по настоящите отключващи фактори. Първият спомен бе свързан със инжектиране на антибиотик със специфична миризма.Преработката беше сравнително по-лесна и бърза. Продължихме със спомени от близкото минало, в болницата, които все още съдържаха напрежение и потдържаха гаденето.
Шаблонът за бъдещето бе представата, че се храни, храната се приема от тялото и се усвоява, слизайки надолу. Тук се наложи да използвам когнитивно тъкане, за да подсиля представата за това, което се случва с храната и как тя се превръща в енергия и здраве, как тялото я очаква и възприема с удиволствие.
В края на деня детето се чувстваше добре, хранеше се с апетит. Все още имаше малко гадене и все по-рядко повръщане.
Четвърта визита след 5 дни. По данни на медицинския екип има коренна разлика в състоянието на момичето. Беше си намерила приятелка в отделението, предстоеше и изписване. Храненето вече бе нормализирано, без повръщане. Видимо външния вид и емоционалното състояние бяха значително подобрени.
Направихме отново шаблон,свързан с приемането на храната и достигането и до всяка клетка на тялото.
С тази визита в болницата терапията по метода EMDR приключи успешно. След 2 месеца получих обратна връзка от лекуващите лекари, че детето е понесло безпроблемно и много леко последващата химиотерапия, която те имаха основание да смятат, че ще е последна.