EMDR в действие
Ингрид Исинова
I. СЛУЧАЙ
Към мен се обърна за психологическа помощ майката на С. Той е на 8 години и 7 месеца. От анамнезата се установи, че всичко започнало след инцидент в детската градина, когато той е бил на 5 години. Тогава много му се е ходело до тоалетна, но учителката му забранила да отиде, защото е щял да събуди другите деца. Какво му е било на детето тогава само то си знае! От този момент нататък ходенето до тоалетна по малка нужда за С. се превърнало от естествена природна необходимост в неконтролируем импулс за многократно посещаване на тоалетната с мисълта, че има още какво да уринира, дори това да са една или няколко капчици.
Като цяло живота му станал доста зависим не толкова от тоалетната, колкото от мисълта, че трябва непременно да се изпишка.
След повече от три години притеснения, по моя молба родителите направиха на детето различни изследвания, за да се потвърдят или отхвърлят възможни медицински проблеми.
След като се установи, че няма основания за тревога относно здравословното състояние на детето, остана единствената възможност - проблема да е психологически. И той се оказа такъв.
Посредством билатерална стимулация чрез аудиален и кинестетичен ЕМДР, съчетан с арт техники детето успя да се върне назад във времето, в този травмиращ ден в детската градина. На листа пред него се появи голяма глава приличаща на медуза Горгона, с остри къси стърчащи коси, наподобяващи малки змии и зееща уста с няколко разкривени зъба. След това върху листа С. нееднократно написа – Не съм лъжец!
С помощта на майка му по време на втора ЕМДР процедура, която отново беше с билатерална, аудиална и кинестетична стимулация на детето му беше обяснено как функционира пикочония мехур.
След седмица, майка му сподели че С. е престанал да посещава многократно тоалетната и че е значително по-спокоен.
II. СЛУЧАЙ
Р. е на 5 години. С нейната майка работя психотерапевтично. От майката разбирам, че дядото на Р. е болен от миелофиброза и много често е в болница. Детето е свикнало с тези чести отсъствия на дядо си и знае, че след тях той се връща в къщи. За съжаление идва момента, в който любимия и дядо отново постъпва в болница, но този път не се връща в дома. Отначало детето само от време на време питало – „Къде е дядо“, „Кога ще се прибере при нас“ и получавало един и същ отговор - „Той още е в болницата“ .
В един момент въпросите станали ежедневие, а детето не получавало успокяващ го отговор. Неяснотата го изнервила и Р. започнала много често да плаче.
Майка и ми сподели, че няма сили да каже на детето какво се е случило и че няма кой друг да го направи, така че детето да не се нарани дълбоко от загубата на любимия човек.
На мен се падна да кажа на малкото чаровно момиченце какво се е случило и това, че дядо и никога повече няма да се прибере в къщи.
Около 4 годиншна възраст започва буйната работа на фантазията, това е така, поради факта, че фантазията работи на основата на информация, знания и жизнен опит!
Използвах детското въображение на Р. и го съчетах с кинестетичен ЕМДР. Рамките на една сесия бяха достатъчни, за да се поднесе на детото тази тъжна новина по начин, по който то да я приеме и да не се травмира от голямата загуба.
Към мен се обърна за психологическа помощ майката на С. Той е на 8 години и 7 месеца. От анамнезата се установи, че всичко започнало след инцидент в детската градина, когато той е бил на 5 години. Тогава много му се е ходело до тоалетна, но учителката му забранила да отиде, защото е щял да събуди другите деца. Какво му е било на детето тогава само то си знае! От този момент нататък ходенето до тоалетна по малка нужда за С. се превърнало от естествена природна необходимост в неконтролируем импулс за многократно посещаване на тоалетната с мисълта, че има още какво да уринира, дори това да са една или няколко капчици.
Като цяло живота му станал доста зависим не толкова от тоалетната, колкото от мисълта, че трябва непременно да се изпишка.
След повече от три години притеснения, по моя молба родителите направиха на детето различни изследвания, за да се потвърдят или отхвърлят възможни медицински проблеми.
След като се установи, че няма основания за тревога относно здравословното състояние на детето, остана единствената възможност - проблема да е психологически. И той се оказа такъв.
Посредством билатерална стимулация чрез аудиален и кинестетичен ЕМДР, съчетан с арт техники детето успя да се върне назад във времето, в този травмиращ ден в детската градина. На листа пред него се появи голяма глава приличаща на медуза Горгона, с остри къси стърчащи коси, наподобяващи малки змии и зееща уста с няколко разкривени зъба. След това върху листа С. нееднократно написа – Не съм лъжец!
С помощта на майка му по време на втора ЕМДР процедура, която отново беше с билатерална, аудиална и кинестетична стимулация на детето му беше обяснено как функционира пикочония мехур.
След седмица, майка му сподели че С. е престанал да посещава многократно тоалетната и че е значително по-спокоен.
II. СЛУЧАЙ
Р. е на 5 години. С нейната майка работя психотерапевтично. От майката разбирам, че дядото на Р. е болен от миелофиброза и много често е в болница. Детето е свикнало с тези чести отсъствия на дядо си и знае, че след тях той се връща в къщи. За съжаление идва момента, в който любимия и дядо отново постъпва в болница, но този път не се връща в дома. Отначало детето само от време на време питало – „Къде е дядо“, „Кога ще се прибере при нас“ и получавало един и същ отговор - „Той още е в болницата“ .
В един момент въпросите станали ежедневие, а детето не получавало успокяващ го отговор. Неяснотата го изнервила и Р. започнала много често да плаче.
Майка и ми сподели, че няма сили да каже на детето какво се е случило и че няма кой друг да го направи, така че детето да не се нарани дълбоко от загубата на любимия човек.
На мен се падна да кажа на малкото чаровно момиченце какво се е случило и това, че дядо и никога повече няма да се прибере в къщи.
Около 4 годиншна възраст започва буйната работа на фантазията, това е така, поради факта, че фантазията работи на основата на информация, знания и жизнен опит!
Използвах детското въображение на Р. и го съчетах с кинестетичен ЕМДР. Рамките на една сесия бяха достатъчни, за да се поднесе на детото тази тъжна новина по начин, по който то да я приеме и да не се травмира от голямата загуба.