Идентифицирани са следните негативни вярвания, свързани както с минали събития, така и с настоящи отключващи фактори, като те са променени чрез EMDR преработка:
- Аз няма да мога да остана. Аз ще трябва да се върна обратно при рождената си майка;
- Аз ще стана като своята рождена майка;
- Аз не съм нормална;
- Аз ще стана психично болна;
- Аз трябваше да се сетя по-добре;
- Аз не принадлежа;
- Аз съм лоша;
- Аз съм маловажна;
- Аз не съм в безопасност;
- Ако се сближа с тях, ще ме отнемат;
- Аз трябва да ям. Никога няма да имам достатъчно храна;
- Аз трябва да контролирам;
- Аз трябва да съм отговорна;
- Миналото ме контролира.
Позитивните когниции (ПК), които са достигнати и укрепени чрез EMDR преработка, включват:
- Аз принадлежа;
- Аз съм нормална;
- Аз ще остана завинаги;
- Окей е да се правят грешки;
- Аз съм добър човек;
- Аз съм важна;
- Аз съм в безопасност;
- Безопасно е да се сближиш;
- Аз винаги ще имам достатъчно храна;
- Аз мога да разчитам на родителите си, че ще бъдат отговорни;
- Миналото няма власт върху мен.
EMDR терапевтът продължава да работи с настоящите отключващи фактори, други свързани травматични спомени, както и да укрепва шаблони за бъдещето, с акцент върху промяна на нейните негативни вярвания за себе си, за безопасността в света и за възрастните, които се грижат за нея.
8.4.Резултати
След 24 седмици, функционирането на Ан вкъщи и в училище значително се подобрява. Елиминирани са ексцентричните й пиршества с хранителни продукти (бинджинг), нощното й напикаване, лъгането, неподчинението, проблемите с хигиената и изблиците на плач. Ан показва единствено незначителни прояви на контролиране и вербализира минимална тревожност във връзка с приятелства, училището и музикални изпълнения. Ан е в състояние да остане емоционално регулирана и да се включва в дискусии по време на терапевтичните сесии. Тя описва подобрена самооценка и съобщава за ново самочувствие в социални ситуации, както и гордост от себе си за подобрена организация и резултати в училище. За първи път не й се налага да се записва в лятното училище, за да наваксва учебни занятия. Осиновителката-майка съобщава, че Ан вече говори вкъщи за чувствата и мислите си, също и че прекарва време със семейството и участва в семейните събития. За първи път тя има доверие на Ан, че може след училището да остане сама вкъщи. Осиновителката споделя, че е в състояние да даде на Ан пряма обратна връзка и да я пренасочи, без гневни реакции от страна на Ан. Тревожността на Ан за биологичната й майка изглежда, че е разрешена. Ан заявява: „Мисълта за нея не ме притеснява повече така, както преди. Това е почти като лош сън, който сега се усеща по-добре.”
Таблица 1 дава промените в резултатите по обективни мерки, попълнени от родителите. Общите резултати на Ан от Инвентара за поведение на деца, от Ревизираната скала за оценка на разстройство на привързаността и от Инвентара за травматични симптоми при малки деца – всички са се придвижили от бордърлайн или умерен клиничен спектър към не-клиничен спектър след 12 седмици на лечение. По Въпросника на Randolph за разстройство на привързаността, резултатите на Ан преди третиране не са съвсем в клиничния спектър, но в периода между преди-третиране и след-третиране нейните резултати са значително подобрени. Ан поддържа подобрените резултати на 24 седмици лечение, а също при последващо третиране на три месеца и последващо третиране на шест месеца, по всички мерки.
Следваща страница
- Аз няма да мога да остана. Аз ще трябва да се върна обратно при рождената си майка;
- Аз ще стана като своята рождена майка;
- Аз не съм нормална;
- Аз ще стана психично болна;
- Аз трябваше да се сетя по-добре;
- Аз не принадлежа;
- Аз съм лоша;
- Аз съм маловажна;
- Аз не съм в безопасност;
- Ако се сближа с тях, ще ме отнемат;
- Аз трябва да ям. Никога няма да имам достатъчно храна;
- Аз трябва да контролирам;
- Аз трябва да съм отговорна;
- Миналото ме контролира.
Позитивните когниции (ПК), които са достигнати и укрепени чрез EMDR преработка, включват:
- Аз принадлежа;
- Аз съм нормална;
- Аз ще остана завинаги;
- Окей е да се правят грешки;
- Аз съм добър човек;
- Аз съм важна;
- Аз съм в безопасност;
- Безопасно е да се сближиш;
- Аз винаги ще имам достатъчно храна;
- Аз мога да разчитам на родителите си, че ще бъдат отговорни;
- Миналото няма власт върху мен.
EMDR терапевтът продължава да работи с настоящите отключващи фактори, други свързани травматични спомени, както и да укрепва шаблони за бъдещето, с акцент върху промяна на нейните негативни вярвания за себе си, за безопасността в света и за възрастните, които се грижат за нея.
8.4.Резултати
След 24 седмици, функционирането на Ан вкъщи и в училище значително се подобрява. Елиминирани са ексцентричните й пиршества с хранителни продукти (бинджинг), нощното й напикаване, лъгането, неподчинението, проблемите с хигиената и изблиците на плач. Ан показва единствено незначителни прояви на контролиране и вербализира минимална тревожност във връзка с приятелства, училището и музикални изпълнения. Ан е в състояние да остане емоционално регулирана и да се включва в дискусии по време на терапевтичните сесии. Тя описва подобрена самооценка и съобщава за ново самочувствие в социални ситуации, както и гордост от себе си за подобрена организация и резултати в училище. За първи път не й се налага да се записва в лятното училище, за да наваксва учебни занятия. Осиновителката-майка съобщава, че Ан вече говори вкъщи за чувствата и мислите си, също и че прекарва време със семейството и участва в семейните събития. За първи път тя има доверие на Ан, че може след училището да остане сама вкъщи. Осиновителката споделя, че е в състояние да даде на Ан пряма обратна връзка и да я пренасочи, без гневни реакции от страна на Ан. Тревожността на Ан за биологичната й майка изглежда, че е разрешена. Ан заявява: „Мисълта за нея не ме притеснява повече така, както преди. Това е почти като лош сън, който сега се усеща по-добре.”
Таблица 1 дава промените в резултатите по обективни мерки, попълнени от родителите. Общите резултати на Ан от Инвентара за поведение на деца, от Ревизираната скала за оценка на разстройство на привързаността и от Инвентара за травматични симптоми при малки деца – всички са се придвижили от бордърлайн или умерен клиничен спектър към не-клиничен спектър след 12 седмици на лечение. По Въпросника на Randolph за разстройство на привързаността, резултатите на Ан преди третиране не са съвсем в клиничния спектър, но в периода между преди-третиране и след-третиране нейните резултати са значително подобрени. Ан поддържа подобрените резултати на 24 седмици лечение, а също при последващо третиране на три месеца и последващо третиране на шест месеца, по всички мерки.
Следваща страница