©2012 Публикувано от Elsevier Masson SAS.
Това специално издание на European Review of Applied Psychology представя един бегъл поглед към някои от изследванията и клиничните приложения на EMDR терапията. Изминаха вече 25 години откакто открих успокояващия /седиращ/ ефект на движенията на очите и започнах да разработвам терапията. Както се дискутира по-нататък в статията, множество изследвания доказват този ефект. След публикуването обаче на моето първоначално рандомизирано-контролирано изследване /РКИ/ в списание Journal of Traumatic Stress (Shapiro, 1989) и докладваните от Wolpe & Abrams (1991) подкрепящи сведения за клинични случаи, се явиха множество фактори, които сложиха началото на една ера на спорове, с конкуриращи се твърдения за "псевдо-научност (Perkins & Rouanzoin, 2002). Повдигнаха се въпроси относно полезността от движението на очите, механизма на действие и сравнения с други форми на терапия, като тези въпроси впоследствие станаха обект на редица изследвания, много от които са посочени в настоящото издание. По молба на редактора, с цел да се осигури контекст за статиите, аз ще представя преглед на настоящите изследвания относно EMDR терапията, заедно с предложения за бъдеща изследователска работа.
EMDR е интегративен психотерапевтичен подход състоящ се от осем фази, основаващ се на модела за адаптивна преработка на информацията /АПИ/ (Shapiro, 1999, 2001, 2007). Терапевтичните резултати са подкрепени от над 20 РКИ и от дълго време EMDR терапията се счита за ефективно лечение на травми от широк кръг организации, включително Американската психиатрична асоциация (2004), Inserm (2004) и Националния институт за клинични постижения (2005). Определена като категория "А" за лечение от най-скорошните оценки на Международното общество за изследване на травматичния стрес (Foa, Keane, Friedman, & Cohen, 2009), Департамента на ветераните и Департамента на отбраната (2010) на САЩ, EMDR се описва от последната организация като "Силна препоръка към клиницистите да осигуряват интервенцията на подходящите пациенти".
Мета-анализите, оценяващи и двете терапии - EMDR и фокусираната към травма КПТ, съобщават за сравними размери на въздействията по отношение на явните симптоми на Пост-травматичното стресово разстройство /ПТСР/ (Bisson & Andrew, 2007; Bradley, Greene, Russ, Dutra & Westen, 2005; Seidler & Wagner, 2006), като препоръчват и двете психотерапевтични форми за лечение на травми. Както е отбелязано в Cochrane Database of Systemic Reviews (Bisson & Andrew, 2007, p.16), "Фокусираната към травма когнитивно-поведенческа терапия и терапията за десенситизация и повторна преработка на информация посредством движение на очите понастоящем са с най-добри доказателства за ефикасност и следва да се предоставят на страдащите от ПТСР."
следваща
Това специално издание на European Review of Applied Psychology представя един бегъл поглед към някои от изследванията и клиничните приложения на EMDR терапията. Изминаха вече 25 години откакто открих успокояващия /седиращ/ ефект на движенията на очите и започнах да разработвам терапията. Както се дискутира по-нататък в статията, множество изследвания доказват този ефект. След публикуването обаче на моето първоначално рандомизирано-контролирано изследване /РКИ/ в списание Journal of Traumatic Stress (Shapiro, 1989) и докладваните от Wolpe & Abrams (1991) подкрепящи сведения за клинични случаи, се явиха множество фактори, които сложиха началото на една ера на спорове, с конкуриращи се твърдения за "псевдо-научност (Perkins & Rouanzoin, 2002). Повдигнаха се въпроси относно полезността от движението на очите, механизма на действие и сравнения с други форми на терапия, като тези въпроси впоследствие станаха обект на редица изследвания, много от които са посочени в настоящото издание. По молба на редактора, с цел да се осигури контекст за статиите, аз ще представя преглед на настоящите изследвания относно EMDR терапията, заедно с предложения за бъдеща изследователска работа.
EMDR е интегративен психотерапевтичен подход състоящ се от осем фази, основаващ се на модела за адаптивна преработка на информацията /АПИ/ (Shapiro, 1999, 2001, 2007). Терапевтичните резултати са подкрепени от над 20 РКИ и от дълго време EMDR терапията се счита за ефективно лечение на травми от широк кръг организации, включително Американската психиатрична асоциация (2004), Inserm (2004) и Националния институт за клинични постижения (2005). Определена като категория "А" за лечение от най-скорошните оценки на Международното общество за изследване на травматичния стрес (Foa, Keane, Friedman, & Cohen, 2009), Департамента на ветераните и Департамента на отбраната (2010) на САЩ, EMDR се описва от последната организация като "Силна препоръка към клиницистите да осигуряват интервенцията на подходящите пациенти".
Мета-анализите, оценяващи и двете терапии - EMDR и фокусираната към травма КПТ, съобщават за сравними размери на въздействията по отношение на явните симптоми на Пост-травматичното стресово разстройство /ПТСР/ (Bisson & Andrew, 2007; Bradley, Greene, Russ, Dutra & Westen, 2005; Seidler & Wagner, 2006), като препоръчват и двете психотерапевтични форми за лечение на травми. Както е отбелязано в Cochrane Database of Systemic Reviews (Bisson & Andrew, 2007, p.16), "Фокусираната към травма когнитивно-поведенческа терапия и терапията за десенситизация и повторна преработка на информация посредством движение на очите понастоящем са с най-добри доказателства за ефикасност и следва да се предоставят на страдащите от ПТСР."
следваща