5. Промяна на статуса на привързване с EMDR: преглед на литературата
След като EMDR може успешно да преработва маладаптивно съхранени дистресиращи спомени и да създава нови, адаптивни асоциации в мозъка, то тогава насочването с помощта на EMDR към ранните, свързани с привързване спомени би следвало да има позитивно въздействие върху ВР модела на индивида, както е описано от Боулби. Въпреки тенденцията да остава един и същ през целия живот, статусът на привързаност на отделния индивид може да се променя. Субекти, чийто резултат по ВОПВ ги определя като имащи сигурно привързване, въпреки изпитанията през детството им, се смятат за „спечелили сигурно привързване”. Те са способни да разкажат последователен и съгласуван разказ за ранните си години, тъй като по някакъв начин са преработили своите ранни преживявания (Hesse, 1999). Подобряването в статуса на привързване чрез третиране с EMDR би следвало да помогне на възрастните клиенти да функционират по адаптивно във връзките си и да откликват с повече чувствителност към децата си. Всъщност, изследванията показват, че майки с обозначение „спечелили сигурно привързване”, които са преодолели трудно детство, са също толкова чувствителни и позитивни към децата си, колкото и майките с „непрекъснато сигурно привързване”, които съобщават за позитивни детски преживявания, въпреки че първите са по-уязвими към депресия (Pearson, Cohn, Cowan, & Cowan, 1994).
Предишни изследвания: Wesselmann и Potter (2009) представят три казуса, като използват ВОПВ преди и след преработка на свързани с привързаността спомени в рамките на 10 до 15 сесии, изпълнявайки EMDR съгласно стандартния протокол. По време на подготвителната фаза всяко лице получава две сесии за укрепване на ресурсите с билатерално стимулиране. Укрепването на ресурсите първо се фокусира върху създаване на „убежище” чрез засилване на асоциираните с образа на убежището чувства с помощта на билатерално стимулиране, както е описано от Shapiro (2001). По същия начин, с бавни, къси сетове билатерална стимулация се подсилва образа на „контейнер”, който може да съхрани непреработения травматичен материал. Трето, използва се билатерална стимулация, за да се подсилят чувствата на увереност и зрялост, асоциирани със спомени за успех и компетентност. Накрая, билатералното стимулиране се използва за подсилване на чувството за „вътрешна безопасност” и на чувствата на състрадание и защита към по-младата част от собственото аз, чрез визуализация на убежище и защитаващ, грижовен възпитател, който придружава и обгрижва младия аз в убежището. Изпълнява се EMDR, с цел повторна преработка на миналите травматични събития, настоящите отключващи ситуации, както и за да се подкрепят шаблоните за адаптивно функциониране в бъдеще. Като цяло, след третирането с EMDR, и тримата клиенти показват позитивна промяна в категорията на привързване, както и подобрено функциониране във взаимоотношенията.
В серия от казуси, Potter, Davidson и Wesselmann (в пресата) предлагат предварителни данни за фазово лечение при трима клиенти с история на комплексна травма. Първата фаза, включваща ежеседмично, в продължение на 12 месеца, диалектическа поведенческа терапия чрез посещение на класове за обучение в умения и индивидуална терапия, води до подобряване на няколко обективни мерки за регулиране на афект и поведение, също и на психиатричната симптоматология. Втората фаза – 18 сесии EMDR, води до продължаващо подобряване в поведението и симптомите по обективните мерки, както и положителна промяна в статуса на привързаност, съгласно резултатите от въпросника ВОПВ.
Madrid (2007) описва метод на използване на EMDR с цел да поправи неуспехи в свързването между майка и новородено. Този метод цели да се занимае с неуспеха на майката да развие нормални, инстинктивни чувства на любов и свързване с бебето, което след това води до слабо настройване към сигналите на детето и съответно майката не може да отговори с необходимата чувствителност. Липсата на любящи чувства у майката се предава на детето и то се чувства несигурно и необичано. Впоследствие детето проявява поведенчески проблеми, което от своя страна акцентува негативните чувства в майката. Madrid поддържа хипотезата, че събития около времето на раждането, които разделят майката от детето, било то физически или емоционално, са първопричината за провал в свързването; такива събития могат да включват заболяване на майката или детето, финансов стрес, стрес във взаимоотношения, или травматична бременност и/или травматично раждане (Klaus et al., 1972; Kennell & Klaus, 1998; Madrid & Pennington, 2000; Pennington, 1991). Madrid разисква случай, при който майката на пет-годишно момиче съобщава, че изпитва само негативни емоции по отношение на това да бъде майка. Идентифицирани са ранни негативни преживявания на свързване (НПС), включващи трудна бременност, много болезнено раждане и медицински усложнения след раждането. За десенситизация и повторна преработка на НПС на майката е използван стандартния протокол на EMDR. След това, с помощта на водене и насочване майката визуализира позитивна бременност и раждане, заедно с което се прилага билатерална стимулация за подсилване на положителните емоции. Когато визуализацията „зацикля”, използва се допълнително EMDR. В последващите срещи терапевтът се придържа към стандартния три-дименсионален подход на EMDR, чрез преработка на настоящи отключващи фактори и развитие на позитивни шаблони за бъдещето. По време на следващите назначени срещи, майката съобщава само положителни чувства към дъщеря си, а дъщерята проявява повече сътрудничество и привързаност към своята майка.
Следваща страница
След като EMDR може успешно да преработва маладаптивно съхранени дистресиращи спомени и да създава нови, адаптивни асоциации в мозъка, то тогава насочването с помощта на EMDR към ранните, свързани с привързване спомени би следвало да има позитивно въздействие върху ВР модела на индивида, както е описано от Боулби. Въпреки тенденцията да остава един и същ през целия живот, статусът на привързаност на отделния индивид може да се променя. Субекти, чийто резултат по ВОПВ ги определя като имащи сигурно привързване, въпреки изпитанията през детството им, се смятат за „спечелили сигурно привързване”. Те са способни да разкажат последователен и съгласуван разказ за ранните си години, тъй като по някакъв начин са преработили своите ранни преживявания (Hesse, 1999). Подобряването в статуса на привързване чрез третиране с EMDR би следвало да помогне на възрастните клиенти да функционират по адаптивно във връзките си и да откликват с повече чувствителност към децата си. Всъщност, изследванията показват, че майки с обозначение „спечелили сигурно привързване”, които са преодолели трудно детство, са също толкова чувствителни и позитивни към децата си, колкото и майките с „непрекъснато сигурно привързване”, които съобщават за позитивни детски преживявания, въпреки че първите са по-уязвими към депресия (Pearson, Cohn, Cowan, & Cowan, 1994).
Предишни изследвания: Wesselmann и Potter (2009) представят три казуса, като използват ВОПВ преди и след преработка на свързани с привързаността спомени в рамките на 10 до 15 сесии, изпълнявайки EMDR съгласно стандартния протокол. По време на подготвителната фаза всяко лице получава две сесии за укрепване на ресурсите с билатерално стимулиране. Укрепването на ресурсите първо се фокусира върху създаване на „убежище” чрез засилване на асоциираните с образа на убежището чувства с помощта на билатерално стимулиране, както е описано от Shapiro (2001). По същия начин, с бавни, къси сетове билатерална стимулация се подсилва образа на „контейнер”, който може да съхрани непреработения травматичен материал. Трето, използва се билатерална стимулация, за да се подсилят чувствата на увереност и зрялост, асоциирани със спомени за успех и компетентност. Накрая, билатералното стимулиране се използва за подсилване на чувството за „вътрешна безопасност” и на чувствата на състрадание и защита към по-младата част от собственото аз, чрез визуализация на убежище и защитаващ, грижовен възпитател, който придружава и обгрижва младия аз в убежището. Изпълнява се EMDR, с цел повторна преработка на миналите травматични събития, настоящите отключващи ситуации, както и за да се подкрепят шаблоните за адаптивно функциониране в бъдеще. Като цяло, след третирането с EMDR, и тримата клиенти показват позитивна промяна в категорията на привързване, както и подобрено функциониране във взаимоотношенията.
В серия от казуси, Potter, Davidson и Wesselmann (в пресата) предлагат предварителни данни за фазово лечение при трима клиенти с история на комплексна травма. Първата фаза, включваща ежеседмично, в продължение на 12 месеца, диалектическа поведенческа терапия чрез посещение на класове за обучение в умения и индивидуална терапия, води до подобряване на няколко обективни мерки за регулиране на афект и поведение, също и на психиатричната симптоматология. Втората фаза – 18 сесии EMDR, води до продължаващо подобряване в поведението и симптомите по обективните мерки, както и положителна промяна в статуса на привързаност, съгласно резултатите от въпросника ВОПВ.
Madrid (2007) описва метод на използване на EMDR с цел да поправи неуспехи в свързването между майка и новородено. Този метод цели да се занимае с неуспеха на майката да развие нормални, инстинктивни чувства на любов и свързване с бебето, което след това води до слабо настройване към сигналите на детето и съответно майката не може да отговори с необходимата чувствителност. Липсата на любящи чувства у майката се предава на детето и то се чувства несигурно и необичано. Впоследствие детето проявява поведенчески проблеми, което от своя страна акцентува негативните чувства в майката. Madrid поддържа хипотезата, че събития около времето на раждането, които разделят майката от детето, било то физически или емоционално, са първопричината за провал в свързването; такива събития могат да включват заболяване на майката или детето, финансов стрес, стрес във взаимоотношения, или травматична бременност и/или травматично раждане (Klaus et al., 1972; Kennell & Klaus, 1998; Madrid & Pennington, 2000; Pennington, 1991). Madrid разисква случай, при който майката на пет-годишно момиче съобщава, че изпитва само негативни емоции по отношение на това да бъде майка. Идентифицирани са ранни негативни преживявания на свързване (НПС), включващи трудна бременност, много болезнено раждане и медицински усложнения след раждането. За десенситизация и повторна преработка на НПС на майката е използван стандартния протокол на EMDR. След това, с помощта на водене и насочване майката визуализира позитивна бременност и раждане, заедно с което се прилага билатерална стимулация за подсилване на положителните емоции. Когато визуализацията „зацикля”, използва се допълнително EMDR. В последващите срещи терапевтът се придържа към стандартния три-дименсионален подход на EMDR, чрез преработка на настоящи отключващи фактори и развитие на позитивни шаблони за бъдещето. По време на следващите назначени срещи, майката съобщава само положителни чувства към дъщеря си, а дъщерята проявява повече сътрудничество и привързаност към своята майка.
Следваща страница